По дефиниция

Местна храна (local food):  течение, което свързва производители и потребители на храни в един и същ географски регион с цел създаване на независими, устойчиви хранителни мрежи.

В резултат, се подобрява местната икономика, а в дългосрочен план се постига значим здравословен, обществен и социален ефект, с положително въздействие върху околната среда.

Принцип на производство и продажба на храни, който се противопоставя на глобалната конвенционална индустриална хранителна система.

Казано просто, храна, която се произвежда недалеч от дома ти и стига до трапезата ти свежа, често с по-малко участници във веригата на доставка (на български, прекупвачи), с по-малки разходи за дистрибуция, и съответно с по-слабо замърсяване на въздуха с транспортни газове.

Не на последно място, официална топ тенденция в ресторантьорството за 2016 г. според американската National Restaurant Association.

В излязлата тези дни прогноза на Асоциацията за най-значимите трендове в общественото хранене през идната година, първото място заемат местно произведените месо и морски дарове, следвани от местните плодове и зеленчуци (3-то място), хипер-локалните доставки на суровини (4-то място) и брандираните фермерски храни (13-то място) – справка тук.

В допълнение: тенденция, която ще забелязваме все по-често и в супермаркетите.

Как на практика се случва доставката на местните хани?

Най-разпространените модели за разпространение на местни храни по света са:

1. Директно до потребителя – верига, в която фермерът или малкият преработвател на храни стига директно до потребителя без наличието на посредници. Добри примери за това са фермерските пазари, солидарното земеделие (при което фермери и потребители предварително се договарят за количествата продукция, която трябва да се произведе, а клиентът си ги резервира с авансово плащане. Така рисковете и възнаграждението от селското стопанство се поделят между участниците във веригата) и директните потребителски програми, при които не е изключено да набереш сам плодовете или зеленчуците си в стопанството на фермера.

2. Директно до ритейлъра, ресторанта или институционалния пазар

Тук се включват фермерски доставки до хранителните магазини и обектите за обществено хранене, но също  и до училища, болници и други институции, директно до клиента (отрязвайки копоративния посредник) или чрез хранителни хъбове (места, на които множество местни ферми доставят продукцията си, а клиентите-институции получават договорените храни).

На родна почва

По традиция, у нас всичко хубаво се случва трудно. В конкретния случай, малките ферми и преработватели се сблъскват с ненужно високите хигиенни изисквания на държавата, съчетани с апатия  и липса на подкрепа от страна на администрация. И докато регистрацията на земеделски производител е сравнително облекчена процедура, хората, които искат да продадат направените от тяхното семейство суджук или козе сирене, са почти на 100% обезоръжени от действащата към момента Наредба 26 за директните доставки, която приравнява тяхното малко семейно занимание към стандартите за индустриално производство на храни.  Подобно е положението и с малките преработватели на растителна продукция, чиято дейност дори не е регламентирана в отделно, по-облекчено законодателство. Така изграждането на цялостна НАССР система под зоркия поглед на БАБХ е неизбежно, независимо от малкия обем на производството. За сметка на наличието на високи хигиенни изисквания, липсват административни и данъчни облекчения, които да стимулират редовното производство на малки обеми местни храни.

Че Наредба 26 не функционира както би следвало, доказва малкият брой регистрирани производители, главно пчелари. Останалата част от пазара по принуда е в сивата икономика – тъжна ситуация в държавата, издигнала в култ домашното приготвяне на вино, лютеница и бахур.

Надеждата умира последна

Няколко НПО сдружения и организации се борят с чиновническата апатия. Усилията им са насочени към прокарване на облекчения в законодателството, подпомагане на дейността на малките ферми и хранителни фирми чрез обучения, организиране на фермерски пазари и др. За някои от тях и опитите им да променят статуквото, ще разкажем в следващия брой на Бюлетина, който ще излезе на 26.11.2015 (за абонамент цък).

Увеличава се и броят на фирмите, които облекчават доставката на фермерски храни до големите градове – за една от тях разказахме преди няколко месеца (цък).

На хоризонта се очертават и някои благоприятни промени в Наредба 26 (справка цък). Надяваме се все повече общини да осъзнаят разликата между общински и фермерски пазар и ползата за гражданите и обществото от последните, за да инициират тяхното създаване, развитие и популяризиране.

И накрая, през 2016 г. може би ще се отворят нови възможности за финансиране на малките стопанства и семейните производства, но за това ще разкажем по-късно през месеца. За да останеш на вълната на местните храни, следи нашата Фейсбук страница или стани абонат на Бюлетина.