Quorn - месото на бъдещето

Историята

През 60-те години на миналия век учените предричат, че 80-те ще са белязани от сериозен недостиг на протеинови храни. Изследователски екипи от цял свят започват да търсят решение на проблема, като мнозинството от тях се насочват към създаването на фуражи от едноклетъчни микроорганизми (биомаса). Наследникът на известна английска фамилия индустриалци Rank, барон J.Arthur Rank, самият той индустриалец и филмов продуцент, тръгва в друга посока. Той възлага на изследователския център Rank Hovis McDougall (RHM) да намери начин да превърне нишестето, отпадъчен продукт от мелничарския бизнес на фамилията, в богата на протеини храна за човешка консумация. Така през 1967 г. е изолиран най-добрия кандидат за целта - плесента Fusarium venenatum. След дългогодишен труд, през 1985, RHM получава разрешение да продава своя микопротеин (сиреч, протеин от гъбички) като храна за хора.

От лабораторията до масата

По ирония на съдбата, през 1985 г. не само, че нуждите от протеини не надхвърлят предлагането, но и консумацията на червени меса в Обединеното кралство е значително намаляла, а 20% от младежите са вегетарианци. Ето защо Marlow foods, съвместно предприятие на RHM и Imperial Chemical Industries (които участват в създаването на микопротеина с ненужен фермент, изостанал от програмата им за фуражи), решава да насочи продукта именно към нишата на здравословното хранене. Така се ражда марката Quorn, под която и днес се продават разнообразни храни, базирани на революционната плесен.

В началото обаче е трудно - повечето супермаркети са скептични как потребителите ще приемат странното "месо". Отново един чудак с благороден произход се явява пратеник на съдбата - лорд Sainsbury, чието семейство държи по това време 18% от акциите на супермаркети Sainsbury's, а самият той е финансов директор на бизнеса. Така през 1994 г. по лавиците на супермаркетите от веригата в Англия и Ирландия се появяват първите готови храни от микопротеин. Постепенно новото "месо" се пренася в някои страни на Стария континет, от 2002 г. навлиза в САЩ, а през юни 2010 г. превзема и Австралия.  През 2004 г. McDonald's пуска вегетариански бургер Quorn.

До 2011 г. гамата от продукти на Quorn е вегетарианска, но след замяна на използвания като свързващо вещество яйчен белтък с картофен протеин, в САЩ се появява и първият вегански бургер, предназначен за най- крайното крило от армията на противниците на животински храни.

Крилце или кълка

В продуктовата гама на Quorn са включени над 100 продукта от микопротеин - хапки, кайма и продукти от нея, филета и др. под формата на полуфабрикати, готови храни и бързи закуски. Всички те имат 75% по-малко мазнини от най-нетлъстото телешко месо, което съчетано с високото протеиново съдържание, растителния произход и липсата на холестерол ги прави изключително атрактивни за голям кръг хора - активно спортуващите, спазващите диети, включително по здравословни причини, вегетарианците, почитателите на здравословното хранене, алергичните към соя и др. Едно от най-важните предимства на микопротеина е, че структурата му е влакнеста, с което се доближава изключително много до фибрите на месото и с подходящо овкусяване илюзията е пълна. Нищо чудно, че през 2005 г. Quorn представлява 65% от пазара на заместители на месо във Великобритания с годишни продажби от 95 млн. паунда.

Бъдещето на Quorn и микопротеина

Въпреки че въвеждането на продуктите от микопротеин на нови пазари минава през дълги процедури на одобрение заради необичайния произход, новото "месо" го очаква светло бъдеще. 25-годишният патент на Marlow Foods изтече през 2010 г. и сега всеки в Европейския съюз може да произвежда и продава микопротеин. Междувременно стойността на компанията нарастна трикратно - от 70 млн. паунда през 2003 г. на 205 млн. през 2011.