Как и защо да декларираш "натурален" без да го изписваш на опаковката

Хранителната и питейната индустрия, а в известна степен – и нутрацевтичната – все повече избягват използването на синтетични адитиви за сметка на натуралните такива.  От мега-нишови, продуктите от типа „натурални“, „органични“, „свободни от / без“, „с чист етикет“,  все повече се възприемат от масовия потребител като стандарт за здравословна и полезна храна.

Декларацията „натурален“ обаче е свързана със сериозни рискове за производителя поради следните причини:

Трудност номер едно: Потребителите си представят по различен начин понятието „натурален“. 

За едни това е продукт без генетично модифицирани организми. За други, това са храни и напитки с минимално (или никакво) съдържание на химични или силно преработени компоненти (т.е. "с чист етикет"). Синтетичните оцветители и аромати са само върха на айсберга. Високо фруктозния царевичен сироп, алкализираното какао, лецитина, малтодекстрина, инулина, лимонената киселина, а дори и така модерните екстракти от стевия, са  част от суровините, чийто натурален характер може лесно да бъде оспорен. За трети, натуралните храни и напитки са тези без всякаква термична обработка, която би променила техния състав и хранителни качества – предпоставка за възникване нишата на суровите (raw) продукти. За четвърти,  това са продукти, произведени без употребата на пестициди, хербициди, хормони на растежа, антибиотици, т.е. такива, които други биха определили като „органични“.

Трудност номер две: Подобно на потребителите, и законодателите не са изработили общо становище какво означава понятието „натурален“.  

Докато в САЩ може да се извлече някакво мъгляво полу-определение, формулирано по различни поводи от тамошната Агенция по храните и лекарствата (FDA), в Европа подобна дефиниция съвсем липсва. „Натурален“ е всичко, в което нищо изкуствено или синтетично – включително всякакви адитиви за цвят без значение от произхода- е било включено или добавено; храна, която нормално не очаквате да откриете в храната“, задава рамката FDA. Хм, трудна задача.

Професионалистите казват, че ако трябва да се реформулира една стандартна индустриална рецептура в натурална, най-сериозна трудност представлява замяната на емулгаторите и консервантите – ингредиенти, които нямат директен натурален еквивалент на своята функция. Промяната на водната активност може да доведе до фундаментална промяна в тектурата и вкуса, ако не се компенсира от други компоненти в подходяща комбинация.

При модифицирането на една рецепта, махането на един ингредиент води до ефекта на доминото – неговото място трябва да се заеме от друг, който носи със себе си освен ползата, и последващото предизвикателство. Ето защо най-добрата стратегия при разработването на натурални продукти е вместо да се преработва съществуваща рецепта, да се започне начисто – да се изгради продукта от нулата на базата на изцяло натурални съставки. Така ще се отговори на 100%  на очакванията на потребителите, без да се допускат компромиси, които в бъдеще могат да се окажат бомба със закъснител.

Резултатът от липсата на ясна формулировка и разбиране какво е „натурален“ продукт е, че дори една малка съставка или част от процеса на производство да бъде атакувана по линия на нейната натуралност, с това може да се съсипе имиджа на целия продукт, дори на компанията- производител. Недоволни потребители и ловки адвокати вече поведоха съдебни дела срещу декларациите на някои производители и е въпрос на време това да стане масова практика, подобна на цигарените мега-дела от недалечното минало.

Изводът е ясен: при формулирането на състава и особено при декларирането на определени ползи, боравенето с понятието „натурален“ трябва да е повече от внимателно. Ето защо днес ще разгледаме пет начина как да подскажеш на потребителя, че продуктът съдържа натурални съставки, т.е. е полезен и здравословен, без да го рекламираш директно като такъв.

1. Минимален брой на съставките

Краткия списък от познати компоненти е един от най-простите начини да убедиш купувачите, че продуктът ти е претърпял минимална преработка. Популярният автор Mark Pollan дава едни от най-добрите насоки как да направиш това в своята книга “Food Rules: An Eater’s Manual”, например:  Не яж нищо, което прабаба ти не би разпознала като храна или Избягвай храни, които имат повече от пет ингредиента. Повече за книгата, както и един сигурен ориентир кои адитиви да изключиш, за да постигнеш натурален продукт, ще дадем в нашия бюлетин от 08.05.2014.

2. Прозрачна опаковка

Прозрачната опаковка е ясен сигнал, че няма какво да криеш. Ако спазиш правило номер едно и добавиш прозрачна опаковка или такава с малко прозорче , потребителят може сам да изследва състава на продукта визуално и да се увери, че всичко отговаря на неговите очаквания или критерии. Ето как:

3. Подходящо брандиране

Продуктови марки или под-марки, които се основават на натурални теми/ думи, има силно емоционално въздействие. Няколко примера: [N.A!]Nature Addicts, Nakd, The Natural Confectionery Co., българските ROO'BAR и Simply Natural ("Просто натурален"):

4. Свежи суровини и натурални ингредиенти

Използването и декларирането на съставки  традиционен домашен привкус като „свежи яйца“, „билки и подправки“, „истински плодове/ мед“, „зрели на слънце домати“, „от градините на баба“  и т.н. има присъща натурална асоциация. Замени яйчния прах с пастьоризирани яйца, рафинираната захар с нерафинирани зърнени сиропи или сушени плодове/ плодови концентрати, алкалното какао с натурално и си значително по-близо до заветната цел. По отношение на ароматите, избери натурални вместо натурално-идентични или синтетични. При оцветителите е ключово да се спреш на „оцветяващи храни“ (colouring foodstuffs) вместо на натурални оцветители, които имат Е-номер.

5. Избери подходяща декларация

Вместо „натурален“ декларирай нещо близко по смисъл и дух, което не носи толкова рискове. Отново, няколко идеи за това ще споделим  нашия бюлетин от 08.05.2014, така че използвай формата по-долу, за да станеш наш абонат преди това.